„ЖИВОТЪТ КАТО ЦИТАТ“: „ФРОЙД И БЪДЕЩЕТО“ (ТОМАС МАН)

Публикувана на
Свободен достъп
ИЗТЕГЛЯНЕ
Добавени коментари 0
РЕЗЮМЕ

„Животът като цитат“ („das zitathafte Leben“) е фраза, която Томас Ман формулира в тържественото си слово по случай 80-ия рожден ден на Зигмунд Фройд, за да представи своята визия за живота, който винаги се изгражда от (не)съзнавани повторения на предварително готови модели. В настоящата статия се предлага анализ на формулата за „живота като цитат“ в два плана. Понятието е разгледано веднъж в рамките на речта на писателя и втори път в контекста на психоанализата с акцент върху механизмите на идентификацията. Едни от въпросите, на които текстът се опитва да отговори, са: какво представлява цитирането в този план и какво значение има това за литературознанието.
Иван Георгиев

„ЖИВОТЪТ КАТО ЦИТАТ“: „ФРОЙД И БЪДЕЩЕТО“ (ТОМАС МАН)

  • ОБХВАТ НА СТРАНИЦИТЕ: 315 - 325
    БРОЙ СТРАНИЦИ: 11
    ЕЗИК
    Български
    БРОЙ ПРЕГЛЕЖДАНИЯ:
    11
    ИЗТЕГЛЯНЕ: ИЗТЕГЛЯНЕ
    ГОДИНА: КНИГА 9
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    ИЗДАТЕЛ: INSTITUTE FOR LITERATURE
    ISSN (Print): 2738-7631
    ISSN (Online): 2815-2999
      • ИМЕ:
      • ИНВЕРСИЯ: Георгиев,Иван
      • E-MAIL: [email protected]
      • ИНСТИТУЦИЯ: Софийски университет „Св. Климент Охридски“
      • ДЪРЖАВА: България

      • ИВАН ГЕОРГИЕВ (1999, Стара Загора) е докторант по западноевропейска литература в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ с дисертация на тема „Цитат и лайтмотив в творчеството на Томас Ман“. Интересува се от литературна теория, литературата на XX век и съвременността, културна антропология, история на идеите и творческо писане. B момента работи като редактор.

  • „ЖИВОТЪТ КАТО ЦИТАТ“: „ФРОЙД И БЪДЕЩЕТО“ (ТОМАС МАН)
    РЕЗЮМЕ

    „Животът като цитат“ („das zitathafte Leben“) е фраза, която Томас Ман формулира в тържественото си слово по случай 80-ия рожден ден на Зигмунд Фройд, за да представи своята визия за живота, който винаги се изгражда от (не)съзнавани повторения на предварително готови модели. В настоящата статия се предлага анализ на формулата за „живота като цитат“ в два плана. Понятието е разгледано веднъж в рамките на речта на писателя и втори път в контекста на психоанализата с акцент върху механизмите на идентификацията. Едни от въпросите, на които текстът се опитва да отговори, са: какво представлява цитирането в този план и какво значение има това за литературознанието.