Микроисторията се обособява като независима област след 50-те години на XX век, набирайки популярност в Италия, Мексико, Франция и САЩ. Въпреки нейната нарастваща популярност цялостните теоретически и методологически изследвания десетилетия наред остават малко на брой. Въпреки различията в своя подход и в разбиранията си френският историк Еманюел льо Роа Ладюри и мексиканският историк Луис Гонсалес-и-Гонсалес, и двамата – френски възпитаници, са ключови фигури в развитието на микроисторията. Льо Роа Ладюри съсредоточава своя архивен анализ върху социалните, икономическите и религиозните прояви в по-малки населени места във Франция. Луис Гонсалес изследва микрокосмоса на мексиканските села, подчертавайки местната динамика и местните „малки“ гласове. И двамата историци обаче подчертават значението на микроскопичните подробности за разбирането на по-големите „исторически наративи“, въпреки критиките на историците, повлияни от лингвистичния обрат, и въпреки обвиненията в редукционизъм и фикционализация. Приносът на Льо Роа Ладюри и Луис Гонсалес помогна за оформянето на микроисторията като нюансиран подход към историческите изследвания, който балансира между локалния „разказ“ и по-широкия социално-политически контекст.
ПЪРВИТЕ СТЪПКИ В ТЕОРИЯТА НА МИКРОИСТОРИЯТА: ЛУИС ГОНСАЛЕС-И-ГОНСАЛЕС И ЕМАНЮЕЛ ЛЬО РОА ЛАДЮРИ
-
ГОДИНА: КНИГА 9ПУБЛИКУВАНО НА :
ИЗДАТЕЛ: INSTITUTE FOR LITERATUREISSN (Print): 2738-7631ISSN (Online): 2815-2999
-
-
- ИМЕ: Николай Тодоров
- ИНВЕРСИЯ: Тодоров, Николай
- E-MAIL: [email protected]
- ИНСТИТУЦИЯ: Софийски университет „Св. Климент Охридски“
- ДЪРЖАВА: България
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ (1982, София) е доктор по западноевропейска литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с дисертация на тема „Поезията на испаноамериканския авангардизъм между двете световни войни (кризи и трансформации в творчеството на Висенте Уидобро и Сесар Вайехо)“. Интересува се от испанска, френска и американска литература от ХIХ и ХХ в. Сред превежданите от него автори са Мигел де Унамуно, Габриел Миро, Антонио Мачадо, Рикардо Молинари, Елена Понятовска, Мартин Луис Гусман, Алсидес Аргедас и др. Има опит като журналист, редактор и рецензент.
-
-
РЕЗЮМЕМикроисторията се обособява като независима област след 50-те години на XX век, набирайки популярност в Италия, Мексико, Франция и САЩ. Въпреки нейната нарастваща популярност цялостните теоретически и методологически изследвания десетилетия наред остават малко на брой. Въпреки различията в своя подход и в разбиранията си френският историк Еманюел льо Роа Ладюри и мексиканският историк Луис Гонсалес-и-Гонсалес, и двамата – френски възпитаници, са ключови фигури в развитието на микроисторията. Льо Роа Ладюри съсредоточава своя архивен анализ върху социалните, икономическите и религиозните прояви в по-малки населени места във Франция. Луис Гонсалес изследва микрокосмоса на мексиканските села, подчертавайки местната динамика и местните „малки“ гласове. И двамата историци обаче подчертават значението на микроскопичните подробности за разбирането на по-големите „исторически наративи“, въпреки критиките на историците, повлияни от лингвистичния обрат, и въпреки обвиненията в редукционизъм и фикционализация. Приносът на Льо Роа Ладюри и Луис Гонсалес помогна за оформянето на микроисторията като нюансиран подход към историческите изследвания, който балансира между локалния „разказ“ и по-широкия социално-политически контекст.
ПРОБЛЕМНА ОБЛАСТ
