ПОВТОРЕНИЕ И СЪТВОРЕНИЕ. ПЕТКО Р. СЛАВЕЙКОВ „КАК СЪМ СТАНАЛ ГАЙДАР“
Статията се фокусира върху творческата легитимация на П. Р. Славейков при появата на първото самостоятелно редактирано от него издание. Текстът интерпретира вътрешнотекстовите механизми, свързани с изработването и тестването на писателски роли, с мултиплицирането на креативни фигури и с изграждането на собствен персонален мит в контекста на възрожденската публичност. В този случай ни интересува особеният акцент върху създаването на писателя като един незавършен акт на инициация, затворен в мултиплициращата се итеративна схема на ставането.
ПОВТОРЕНИЕ И СЪТВОРЕНИЕ. ПЕТКО Р. СЛАВЕЙКОВ „КАК СЪМ СТАНАЛ ГАЙДАР“
-
-
Невена Михова
- [email protected]
- Институт за литература – Българска академия на науките
- България
НЕВЕНА МИХОВА е главен асистент в секция „Литература на Българското възраждане“ в Института за литература при Българската академия на науките (2023), доктор по българска литература (2020), магистър по славянска филология (2003). Защитила е дисертационен труд на тема „Функционални аспекти на жанра и стила в публицистиката на П. Р. Славейков“. Изследователските ѝ интереси са в областта на българската възрожденска публицистика и журналистика, с фокус върху социално-икономическите концепции, литературните връзки и културните идентификации.
-
-
Abstract:Статията се фокусира върху творческата легитимация на П. Р. Славейков при появата на първото самостоятелно редактирано от него издание. Текстът интерпретира вътрешнотекстовите механизми, свързани с изработването и тестването на писателски роли, с мултиплицирането на креативни фигури и с изграждането на собствен персонален мит в контекста на възрожденската публичност. В този случай ни интересува особеният акцент върху създаването на писателя като един незавършен акт на инициация, затворен в мултиплициращата се итеративна схема на ставането.
Тема: Автотекстуалност и цитатКлючови думи: П. Р. Славейков в. „Гайда“ креативни фигури междутекстови връзки възрожденска журналистика -
Използвана литература
АВЕРИНЦЕВ, С. Авторство и авторитет. – В: Историческая поэтика. Литературные эпохи и типы художественного сознания. Москва: Наследие, 1994, с. 105–125.
БУРКХАРТ, Я. Култура и изкуство на Ренесанса в Италия. Прев. Хр. Костова-Добрева. София: Наука и изкуство, 1987.
КОЛАРОВ, Р. Повторение и сътворение: поетика на автотекстуалността. София: Просвета, 2009.
ЛИОТАР, Ж. Ф. Постмодерната ситуация. Прев. Т. Николов. София: Наука и изкуство, 1996.
ЛОТМАН, Ю. За моделиращото значение на понятията „край“ и „начало“ в художествените текстове. – В: Ю. ЛОТМАН. Поетика. Типология на културата. Прев. Т. Танчева. София: Народна култура, 1990.
МИХОВА, Л. Българските календари. Пловдив: Полиграф, 1995.
ПАНОВ, А. Поезията на Христо Ботев. Том I. Художествена система на Ботевата поезия. София: ИК „Александър Панов“, 2012.
РАКЬОВСКИ, Ц. „Онези думи“. Поглъщането на историята (Автобиографичните откъслеци на Петко Славейков). – LiterNet, № 4 (41) 09. 04. 2003: https://liternet.bg/publish4/crakiovski/prslaveikov.htm (прегл. 29.05.2025).
СПАСОВА, А. Алегоричен и памфлетен разказ в басните и публицистиката на Петко Р. Славейков. – В: Zeszyty Cyrylo-Metodiańskie (Cyrillo-Methodian Papers), Vol. 13, 2024, с. 108–124.
СТАНЕВА, К. Фрагменти от смеховата култура на Българското възраждане. Петко Славейков. – Български език и литература, XLIX, 2008, № 3, с. 3–20.
ТАРИНСКА, Ст. Прозата на Христо Ботев. София: Наука и изкуство, 1966.
УНДЖИЕВА, Ц. Фейлетоните на Петко Славейков и народното творчество. – В: Фолклор и литература. София: БАН, 1968, с. 89–102.
ХОЛЕВИЧ, Й. Парадоксите на жанра (Фолклорът и създаването на фейлетона през Възраждането). – В: За литературните жанрове през Българското възраждане. София: БАН, 1979, с. 172–188.
ОТЗИВИ
Творческата легитимация на П. Р. Славейков
Статията се фокусира върху творческата легитимация на П. Р. Славейков при появата на първото самостоятелно редактирано от него издание. Текстът интерпретира вътрешнотекстовите механизми, свързани с изработването и тестването на писателски роли, с мултиплицирането на креативни фигури и с изграждането на собствен персонален мит в контекста на възрожденската публичност. В този случай ни интересува особеният акцент върху създаването на писателя като един незавършен акт на инициация, затворен в мултиплициращата се итеративна схема на ставането.