Невена Михова

Настоящото изложение се фокусира върху разсъжденията на възрожденския поет П. Р. Славейков, свързани с влюбването и любовта. Проследяват се метаморфозите на влюбването и основанията, създаващи новата семейна единица от перспективата на различни мирогледи, които се борят за надмощие в социокултурното пространство на българина и неутрализират патриархалния модел като регулатор на семейното планиране. Славейковите разсъждения отразяват цивилизационната крива, която навлиза в трудно овладяната зона на емоционалния заряд и обществената принуда. Той проследява едно обратно движение от чувството на срам и неловкост, през отприщването и развихрянето на инстинктите до прагматичната логика на брачния пазар, който превръща любовта в икономическа транзакция.

Статията се фокусира върху творческата легитимация на П. Р. Славейков при появата на първото самостоятелно редактирано от него издание. Текстът интерпретира вътрешнотекстовите механизми, свързани с изработването и тестването на писателски роли, с мултиплицирането на креативни фигури и с изграждането на собствен персонален мит в контекста на възрожденската публичност. В този случай ни интересува особеният акцент върху създаването на писателя като един незавършен акт на инициация, затворен в мултиплициращата се итеративна схема на ставането.