РЕТОРИКИ НА РЕГИОНАЛНОТО В БЪЛГАРСКАТА ВЪЗРОЖДЕНСКА ПОЕЗИЯ

Публикувана на
Свободен достъп
ИЗТЕГЛЯНЕ

Статията изхожда от разбирането, че през XIX в., наред с повишения интерес към чуждестранните (западни) културни модели, се засилват и реториките на регионалното, мотивирани до голяма степен от националноохранителни подбуди. С понятието „регионално“, използвано при разглеждането на възрожденската поезия, се означават стеснените обеми на родния свят: локални, национални, балкански или ориенталски. Те функционират като защитна рамка на принадлежност и целенасочено се разграничават от мащабите на европейското, а още повече от идеята за универсалното, която по това време не е лишена от актуалност в западния интелектуален контекст. В статията се обръща внимание и на динамиката на регионалния дискурс от локален към национален, а също и на стратегиите, чрез които „своето“ се легитимира чрез езика, културното наследство и някои оксиденталистки нагласи.

РЕТОРИКИ НА РЕГИОНАЛНОТО В БЪЛГАРСКАТА ВЪЗРОЖДЕНСКА ПОЕЗИЯ

  • РЕТОРИКИ НА РЕГИОНАЛНОТО В БЪЛГАРСКАТА ВЪЗРОЖДЕНСКА ПОЕЗИЯ
    • FIRST PUBLISHED:
    • VOLUME/ISSUE: 10
    • PUBLISHER: Institute for Literature
    • ORGANIZATION: Institute for Literature - BAS, BULGARIA
    • ISSN (Print): 2738-7631 || ISSN (Online): 2815-2999
  • РЕТОРИКИ НА РЕГИОНАЛНОТО В БЪЛГАРСКАТА ВЪЗРОЖДЕНСКА ПОЕЗИЯ
    Abstract:

    Статията изхожда от разбирането, че през XIX в., наред с повишения интерес към чуждестранните (западни) културни модели, се засилват и реториките на регионалното, мотивирани до голяма степен от националноохранителни подбуди. С понятието „регионално“, използвано при разглеждането на възрожденската поезия, се означават стеснените обеми на родния свят: локални, национални, балкански или ориенталски. Те функционират като защитна рамка на принадлежност и целенасочено се разграничават от мащабите на европейското, а още повече от идеята за универсалното, която по това време не е лишена от актуалност в западния интелектуален контекст. В статията се обръща внимание и на динамиката на регионалния дискурс от локален към национален, а също и на стратегиите, чрез които „своето“ се легитимира чрез езика, културното наследство и някои оксиденталистки нагласи.

    Тема: Ние за другите и за себе си
    Ключови думи: Българско възраждане поезия реторики на регионалното идентичност оксидентализъм