РЕТОРИКИ НА РЕГИОНАЛНОТО В БЪЛГАРСКАТА ВЪЗРОЖДЕНСКА ПОЕЗИЯ
-
РЕЗЮМЕ
Статията изхожда от разбирането, че през XIX в., наред с повишения интерес към чуждестранните (западни) културни модели, се засилват и реториките на регионалното, мотивирани до голяма степен от националноохранителни подбуди. С понятието „регионално“, използвано при разглеждането на възрожденската поезия, се означават стеснените обеми на родния свят: локални, национални, балкански или ориенталски. Те функционират като защитна рамка на принадлежност и целенасочено се разграничават от мащабите на европейското, а още повече от идеята за универсалното, която по това време не е лишена от актуалност в западния интелектуален контекст. В статията се обръща внимание и на динамиката на регионалния дискурс от локален към национален, а също и на стратегиите, чрез които „своето“ се легитимира чрез езика, културното наследство и някои оксиденталистки нагласи.
Тема: Ние за другите и за себе сиКлючови думи: Българско възраждане поезия реторики на регионалното идентичност оксидентализъм
