Елка Трайкова

Текстът сплита личните спомени за доц. д-р Недка Капралова с представяне на нейните най-съществени литературоведски приноси в областта на Българското възраждане. Проследена е парадоксалната свързаност между различни теми, личности и произведения, които очертава в своите изследвания,за да представи щрихи от колоритния и многопластов образ на Възраждането, както и значението на многобройните ѝ преводи – някои от тях основополагащи за българското литературознание и култура.

Празникът е добър повод да припомним мисията, която е обвързала личната и творческата съдба на поколения талантливи учени с Института за литераратура към Българската академия на науките. А тя е – да изследваме и да творим литература; да създаваме литературна наука, съизмерима със световните научни критерии; да съхраняваме културната памет и да я превръщаме в разпознаваем, достоен за уважение знак на националната ни идентичност. Като литературен историк познавам добре и капризите на историята, и суетата на литературата. Зная колко подозрителни са те към юбилейните равносметки. Но именно затова се усъмнявам в добре известното мнение на Гео Милев, че юбилеят „не е никакво чудо, нито загадка, нито въпрос. Напротив – една съвсем твърда, положителна черна точка, която пада като литературен надгробен камък над юбиляра си“.