Лидия Михова

Текстът коментира един от основните изследователски проекти на Недка Капралова – за спомоществователството през епохата на Българското възраждане и значимостта му за разбирането на процесите в периода на преход към модерната епоха по българските места. Новото време предопределя появата на новите хора, които литературата ще започне да „фабрикува“ и тиражира – това са образите на Просветения европеец, на Будителя, на Учителя, символно натоварени със знаците на ново и желано културно пространство. Те имат своите антиподи – образите на Фанариота, на Кривия цивилизатор, опиращи се на стереотипа на Врага агресор. На базата на съпоставяния и противопоставяния с тези образи започва конструирането на представата за образа на Ние – българите, а също за Ние – просветените българи. Изследваното от Недка Капралова явление на спомоществователството разкрива механизмите за изграждането на новата нормативност, представя интересни случаи на легитимиране на новите модерни културни и професионални общности, социални кръгове. То свидетелства за менторските нагласи на книжовниците, както и за любопитни епизоди от самоопределянето на Просветените. Проследени са и промените в поведението на отделните генерации възрожденски интелигенти.