Изговаряне на травмата: майчинството като проблем на българската женска проза след 2000 г.

Публикувана на
Свободен достъп
ИЗТЕГЛЯНЕ
Добавени коментари 0
РЕЗЮМЕ

Статията разглежда образа на майката и майчинството в контекста на българската проза след 2000 г., представен и реализиран в художествените произведения през неговото екстремно, болезнено проявление. Затворена в отровния кръг на „наследствеността на травмата“, жената в тези творби се опитва да излезе от „майчината матрица“, която по рождение сякаш носи заложена в себе си. Избраните произведения са представителни за визуализацията на „женската перверзия“ и една от формите на нейното проявление e „перверзното майчинство“.
Елена Борисова

Изговаряне на травмата: майчинството като проблем на българската женска проза след 2000 г.

  • ОБХВАТ НА СТРАНИЦИТЕ: 313 - 325
    БРОЙ СТРАНИЦИ: 13
    ЕЗИК
    Български
    БРОЙ ПРЕГЛЕЖДАНИЯ:
    16
    ИЗТЕГЛЯНЕ: ИЗТЕГЛЯНЕ
    ГОДИНА: КНИГА 3
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    ИЗДАТЕЛ: INSTITUTE FOR LITERATURE
    ISSN (Print): 2738-7631
    ISSN (Online): 2815-2999
    • Елена Борисова
      • ИМЕ:
      • ИНВЕРСИЯ: Борисова, Елена
      • E-MAIL: [email protected]
      • ИНСТИТУЦИЯ: Институт за литература – Българска академия на науките
      • ДЪРЖАВА: България
      • ORCID: 0000-0003-0109-972X

      • Елена Борисова е доктор по филология, главен асистент в Института за литература при БАН. Интересите ѝ са в областта на българската научна фантастика, психологията и съвременната българска литература. Завършила е българска филология в Нов български университет. Автор е на монографията „Фантастика и познание“ (2019), ръководител на проекта „Прагматизъм и въображение: футуристични посоки в българската научна фантастика в периода XX – XXI в.“, съставител на сборниците „Фантастика и бъдеще“, „Познание и трансхуманитарна р/еволюция“, „Българската литературна критика: позиции. Втора част“.

  • Изговаряне на травмата: майчинството като проблем на българската женска проза след 2000 г.
    РЕЗЮМЕ

    Статията разглежда образа на майката и майчинството в контекста на българската проза след 2000 г., представен и реализиран в художествените произведения през неговото екстремно, болезнено проявление. Затворена в отровния кръг на „наследствеността на травмата“, жената в тези творби се опитва да излезе от „майчината матрица“, която по рождение сякаш носи заложена в себе си. Избраните произведения са представителни за визуализацията на „женската перверзия“ и една от формите на нейното проявление e „перверзното майчинство“.