ПРЕВОДЪТ НА CAPITA DE TEMPERANTIA ET VIRTUTE ОТ ИСИХИЙ СИНАИТ В БАЛКАНСКАТА РЪКОПИСНА ТРАДИЦИЯ
Южнославянският превод на пълната версия на Capita de temperantia et virtute (CPG 7862) е засвидетелстван в повече от 40 български, сръбски, руски и молдовско-влашки ръкописа, най-ранният от първите десетилетия на XIV в. Изследването на текста показва два превода (среднобългарски и сръбски от Света гора) и една преработка на първия превод. Преводите циркулират от Парория и Велико Търново до Светогорските обители и до манастирите Манасия и Раваница. Аскетическите сборници, в които се намират преписите, са съставени от съчинения на Марк Отшелник (IV–V в.), Йоан Карпатийски (V в.), Йоан Лествичник (579–649), Евагрий Понтийски, Нил Синайски (345–430), а по-късно в състави заедно с Диадох Фотикийски (ок. 400–ок. 486), Таласий Либийски (ок. 590–660), Симеон Нови Богослов (949–1022), Никита Стетат (1005–ок. 1090), Максим Изповедник (580–662); след 1340 г. се включват произведения на Григорий Синаит (ок. 1275–1347). Историята на Capita de temperantia в славянски преводи до голяма степен е свързана с историята на балканската аскетична литература.
ПРЕВОДЪТ НА CAPITA DE TEMPERANTIA ET VIRTUTE ОТ ИСИХИЙ СИНАИТ В БАЛКАНСКАТА РЪКОПИСНА ТРАДИЦИЯ
-
-
Анисава Милтенова
- [email protected]
- Институт за литература – Българска академия на науките
- Bulgaria
Анисава Милтенова е ръководител на секция „Стара българска литература“. Област на научните ѝ интереси са: история и теория на българската средновековна литература и книжнина (типология и структура на средновековните ръкописни сборници; трансформации на жанровете и жанровите форми във византийско-славянската общност; структура на средновековния текст; апокрифна и „низова“ литература; историко-апокалиптична литература; паренетична литература и др.); компютърна обработка и анализ на средновековните славянски ръкописи; проблеми на базите данни, съставени въз основа на средновековни ръкописи.
-
-
Abstract:Южнославянският превод на пълната версия на Capita de temperantia et virtute (CPG 7862) е засвидетелстван в повече от 40 български, сръбски, руски и молдовско-влашки ръкописа, най-ранният от първите десетилетия на XIV в. Изследването на текста показва два превода (среднобългарски и сръбски от Света гора) и една преработка на първия превод. Преводите циркулират от Парория и Велико Търново до Светогорските обители и до манастирите Манасия и Раваница. Аскетическите сборници, в които се намират преписите, са съставени от съчинения на Марк Отшелник (IV–V в.), Йоан Карпатийски (V в.), Йоан Лествичник (579–649), Евагрий Понтийски, Нил Синайски (345–430), а по-късно в състави заедно с Диадох Фотикийски (ок. 400–ок. 486), Таласий Либийски (ок. 590–660), Симеон Нови Богослов (949–1022), Никита Стетат (1005–ок. 1090), Максим Изповедник (580–662); след 1340 г. се включват произведения на Григорий Синаит (ок. 1275–1347). Историята на Capita de temperantia в славянски преводи до голяма степен е свързана с историята на балканската аскетична литература.
Тема: БЪЛГАРО-СРЪБСКИ КНИЖОВНИ И КУЛТУРНИ ВРЪЗКИ В КОНТЕКСТА НА ВИЗАНТИЙСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯКлючови думи: Исихий Синаит сборници съставени от „глави“ манастир на Григорий Синаит в Парория Хилендар Манасия Раваница -
Използвана литература
БОГДАНОВИЋ, Д., Н. СИНДИК. Опис ћирилских рукописних књига манастира Високи Дечани, I, Београд 2011.
БОГДАНОВИЋ, Д. Каталог ћирилских рукописа манастира Хиландара. Београд, 1978.
ВОСТОКОВ А. Х. Описание русских и словенских рукописей Румянцевского музеума. Санкт-Петербург, 1842
ГНАТЕНКО, Л. А., О. С. ОНИЩЕНКО, В. В. НИМЧУК, С. Г. ДАНЕВИЧ, Л. А. ДУБРОВІНА, Н. М. ЗУБКОВА, Слов’янська кирилична рукописна книга XIV ст. з фондів Iнституту рукопису Національної бібліотеки України імені в. І. Вернадського. Каталог. Кодиколого-орфографічне дослідження. Палеографічний альбом, Киïв 2007
ИЛАРИЙ, архим., АРСЕНИЙ. Описание славянских рукописей Библиотеки Свято-Троицкой Сергиевой лавры. Москва : издание Императорскаго общества истории и древностей российских при Московском университете, 1878–1879.
КОДОВ, Х. Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Българската академия на науките. София 1969.
НИКОЛОВА, Св., М. ЙОВЧЕВА, Т. ПОПОВА, Л. ТАСЕВА. Българското средновековно културно наследство в сбирката на Алексей Хлудов в Държавния исторически музей в Москва. София 1999.
ОВЧИННИКОВА-ПЕЛИН, В. С. Сводный каталог молдавских рукописей, хранящихся в СССР. Коллекция Ново-Нямецкого монастыря (XIV-XIX вв.). АН МССР, Инстиут языка и литературы. Кишинев: Штиинца 1989
ПОПОВ, A. H. Описание рукописей и каталог книг Церковной печати библиотеки А. И. Хлудова. Москва 1872.
Преп. ИСИХИЙ ЙЕРУСАЛИМСКИ. За трезвението и молитвата. Света гора, Атон, славянобългарски манастир “Св. вмчк. Георги Зограф”, 2011.
