Николета Пътова

Настоящият дял на „Studia Litteraria Serdicensia“ събира изследователските приноси от проведения през месец април 2025 година ХХIХ Колегиум по възрожденска литература на тема „Ние за другите и ние за нас“, посветен на светлата памет на доц. д-р Недка Капралова – ръководител на секция „Литература на Българското възраждане“ (2020–2024) и дългогодишен ревностен изследовател на възрожденските процеси. Недка Капралова беше основен организатор на този колегиум, който не успя да се състои в планираното време през 2024 г. поради нейната неочаквана кончина. Проведен със закъснение от една година, форумът се превърна в акт на научна приемственост и почит към паметта и изследователския труд на доц. Капралова.

Статията разглежда появата и съдържанието на пет дописки, които възрожденската интелектуалка с интересна и необичайна лична биография, Екатерина Василева, изпраща до вестниците „Отечество“ и „Турция“. Нейните публикации са сред редките публични изяви на женския глас във възрожденската публичност. За това се изисква смелост и Екатерина Василева я проявява. В няколко публикации тя оповестява своето мнение по обществени въпроси и се включва в един от шумните театрални спорове, разразил се около представлението в Браила на „Велислава, българска княгиня“ от Добри Войников. Книгата на Недка Капралова „Екатерина Василева. Спомени. Стихотворения. Дописки.“ дава възможност читателят да види един много по-цялостен и завършен образ на авторката, която прекрачва ограниченията на своята среда.

Статията набелязва първите критически реакции на пиесата на Васил Друмев – „Иванко“. Та се насочва и към детайлния коментар на Йордан Трифонов относно историографските извори, които авторът използва, за да изгради сюжета. След като Друмев развива характера на Иванко, той става привлекателен и за други български автори. Акцентът в текста е върху факта, че след работата на драматурга от Възраждането образът на Иванко става разпознаваем и дискутиран исторически персонаж. Благодарение на писателските находки на Друмев и научния интерест на Трифинов историческият сюжет се развива след литературния.