Мая Горчева

Драмата на Тодор Пеев привлича вниманието към статута на жената във възрожденското семейство и разгръща различни модели на приемане, отхвърляне или нагаждане към неговите норми. Социалните промени в прехода от традиционни към форматирани от модерността социални роли са разгледани като нравствено-етичен проблем. Героинята, носител на социалната динамика, е девойката, стъпила на пътя на „цивилизоването си“. С влизането в кръга на възрастните тя се опитва да обоснове разбиранията си за мястото на жената с категорията за свободната воля, но открива, че за „новите теории“ се пише с ирония. Жизненият ѝ развой превръща нарушаването на установените отношения и следването на модни книжни образци в трагедия. С предложената тема си поставям за цел да разгледам личната история на тази героиня, но и на останалите женски персонажи в драмата, като харак- теризирам поведението и манталитета им спрямо наставленията на антагониста Фудулеску за „новото учение за безграничната лична свобода“. Свободни ли са жените за своите избори или са беззащитни жертви на фалшиви представи и остават зависими от внушенията на манипулатора? Какви са тактиките им за справяне с натрапения авторитет и мъжкото господство и какви са екзистенциално важните им цели?

„Постмодерният концептуален проект” в съвременната българска литература получава безспорен образец на жанра с публикуването на романа на Яна Букова „Пътуване по посоката на сянката” през 2009 г. Ала тази литературнокритическа стойност доби видимост едва след рецепцията и читателския му успех при второто издание от 2014 г. Разказът за историята се освобождава от идеологическите конструкти на родното, като възстановява автентични микронаративи за Предвъзраждането. Историческите реалии и фигурата на разказвача са преинтерпретирани чрез постмодерните композиционни техники и интертекстуалност.