Студията, на първо място, щрихира литературноисторическия контекст в началото на XX в. у нас, провокирал първите сериозни творчески импулси в полето на българската детско-юношеска научна фантастика. Отбелязани са на места в текста научно-технически постижения и идеи, важни за извеждането както на прогностичния елемент на научната фантастика, така и за нейната образователна роля – да разкрива не само чудесата на науката, но да обърне внимание и на отговорността, която човек поема (или не) за всяко ново откритие. Във втората и третата част изследването разглежда произведения на Емил Коралов и Елин Пелин; представя техните произведения не просто като фундаментални за появата и развитието на българската детско-юношеска научна фантастика, но през художествените текстове на авторите проследява развитието/еволюцията на фантастичното изображение от приказното към научнофантастичното, в голяма степен и тяхната конвергенция.
ПЪРВООТКРИВАТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЕТСКО-ЮНОШЕСКА НАУЧНА ФАНТАСТИКА: ЕМИЛ КОРАЛОВ И ЕЛИН ПЕЛИН
-
ГОДИНА: КНИГА 7ПУБЛИКУВАНО НА :
ИЗДАТЕЛ: INSTITUTE FOR LITERATUREISSN (Print): 2738-7631ISSN (Online): 2815-2999
-
-
- ИМЕ: Елена Борисова
- ИНВЕРСИЯ: Борисова, Елена
- E-MAIL: [email protected]
- ИНСТИТУЦИЯ: Институт за литература – Българска академия на науките
- ДЪРЖАВА: България
- ORCID: 0000-0003-0109-972X
Елена Борисова е доктор по филология, главен асистент в Института за литература при БАН. Интересите ѝ са в областта на българската научна фантастика, психологията и съвременната българска литература. Завършила е българска филология в Нов български университет. Автор е на монографията „Фантастика и познание“ (2019), ръководител на проекта „Прагматизъм и въображение: футуристични посоки в българската научна фантастика в периода XX – XXI в.“, съставител на сборниците „Фантастика и бъдеще“, „Познание и трансхуманитарна р/еволюция“, „Българската литературна критика: позиции. Втора част“.
-
-
РЕЗЮМЕСтудията, на първо място, щрихира литературноисторическия контекст в началото на XX в. у нас, провокирал първите сериозни творчески импулси в полето на българската детско-юношеска научна фантастика. Отбелязани са на места в текста научно-технически постижения и идеи, важни за извеждането както на прогностичния елемент на научната фантастика, така и за нейната образователна роля – да разкрива не само чудесата на науката, но да обърне внимание и на отговорността, която човек поема (или не) за всяко ново откритие. Във втората и третата част изследването разглежда произведения на Емил Коралов и Елин Пелин; представя техните произведения не просто като фундаментални за появата и развитието на българската детско-юношеска научна фантастика, но през художествените текстове на авторите проследява развитието/еволюцията на фантастичното изображение от приказното към научнофантастичното, в голяма степен и тяхната конвергенция.
ПРОБЛЕМНА ОБЛАСТ
